Стоях си в стаята и четох една от многото книги със заклинания, взета от огромната библиотека в имението. Прелиствах внимателно страниците на старата книга. Ако имаше нещо, което ценя много освен семейството си, това бяха книгите.
Тази пред мен беше на латински, е то повечето бяха. Някой вещици знаят латински, но не всички. Повечето харесват да четат онези отвратителни преведени ментета.
Чу се силен звън!
-Мамка му!
Гласът ми изкънтя в стаята. Мразех, когато ме прекъсваха по средата на книга. Идеше ми да метна нещо. Е явно вечерята е готова. Не, че щяхме да ядем скоро. Брат ми още не се беше прибрал.
Станах, затворих книгата внимателно и се запътих надолу.
